Така изглеждат пътищата в България

Така изглеждат пътищата в България. Съболезнования на семейството на Сияна. Когато снимах този трактор край Румянцево, дълго се чудех защо той не използва пътя Румянцево – Луковит – Телиш, а машината гази направо в реката, която също е „проходима“, както казва директорът на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) Йордан Вълчев.
Според него въпросният път е „достатъчно проходим, за да се движат пътните средства“. Като гледам филмчето, което съм снимал, и река „Златна Панега“ очевидно е достатъчно проходима и даже не е нужно да ѝ се прави ремонт, за да се поддържа повърхносния слой или да и се прави маркировка камо ли да се правят или поддържат канавки, а за мостове изобщо не е необходимо да говорим. При използването на реката директно ще се „усвояват“ средства както за поддържането ѝ, така и за „развъждането“ на останалите там аквакултури. Идеално за ВРЕДИТЕЛСТВО като нашето, което, освен че вреди, направо унищожава населението ни. Така че и парите наливани в аквакултури ще се насочат към разновидност мекотели и безгръбначни.

„Проходим“ или „просто не си умрял“ – цинизмът на пътната реалност на пътищата в България

В България думата „проходим“ отдавна е загубила реалния си смисъл. Ако питате чиновника, пътят е проходим. Ако питате шофьора, пътят е капан. И между двете – бездънната яма на безотговорността. Защото когато асфалтът отдавна е изчезнал, когато дупките са достатъчни да ти счупят окачването, а калта е до джантите, някой пак ще каже: „Пътят е проходим.“ Да, проходим е. Проходим е за танк. За камикадзе.

Или за отчаян човек с надежда, че зад завоя го чака нещо по-добро.

Този циничен език – административният евфемизъм – е нож в гърба на всички, които ежедневно рискуват живота и техниката си по „проходими“ трасета. Проходим означава, че можеш да минеш. Но на каква цена? Със спукана гума? С откачена броня? С проклетия към системата, която ни принуждава да приемем абсурда като норма?

Тук няма място за грешка – когато един път не отговаря на основни изисквания за безопасност и удобство, той не е проходим.

Той е ПРЕСТЪПНО занемарен. Наричайки го „проходим“, ние замитаме истината и даваме индулгенция на онези, които би трябвало да се грижат за него. Докато в други страни „лош път“ означава козметични пукнатини, у нас това е начин на живот. И най-страшното е, че сме свикнали. Приели сме го. Смеем се през сълзи, че „е добре, че не вали“, защото тогава пък „проходимият“ път става река. Или блато. Или просто причина да си помислиш защо изобщо живееш тук.

Не е нормално един народ да се страхува да пътува вътре в собствената си страна.

Не е нормално да стискаш зъби, когато минаваш през „прохода“, защото знаеш, че следващата дупка може да ти струва месеци спестявания. Не е нормално и трябва да го казваме – ясно, гласно и без компромиси. Докато думата „проходим“ се използва за да прикрива безхаберие, ще продължаваме да газим не само калта, но и достойнството си. А това вече не е просто ВРЕДИТЕЛСТВО — това е предателство към хората, които все още вярват, че България може да има и прав път.

Like this:

Like Loading…

Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта